| Физическата култура |
Естественият Метод за физическа култура![]() Джордж Хюберт (1875 – 1957) силно повлиява развитието на физическото
обучение във Франция. Като бивш офицер от флота, той е пътувал из целия свят и
е бил потресен от физическите умения на местното население в Африка и други
места. „Телата има бяха великолепни, гъвкави, подвижни, умели, издръжливи, калени и въпреки всичко нямаха никакъв учител по гимнастика освен живота им в природата. През 1902г. Хюберт бил в гр. Св. Пиер в Мартиник, когато градът бил сполетян от катастрофално вулканично изригване. Хюберт геройски спомогнал за спасението и евакуирането на 7000те жители на града. Това преживяване оказало силен ефект върху него и подслило неговото вярване, че атлетическите способности трябва да се комбинират със смелост алтруизъм. Той внезапно развил този етос в негово мото, \"Etre fort pour être utile\" – „Да бъдееш силен, да бъдеш полезен”. След като се връща във Франция, Хюберт става учител по физическо възпитание в колежа в гр. Раймс, където започва да дефинира принципите на неговата собствена система за физическо обучение и да създава набор от упражнения и приспособления за да преподава своя „Естествен Метод”. Наред с „естествените” режими на тренировка, които наблюдавал в Африка, той също бил вдъхновен и от римското скулпторство и идеалите на древната гръцка гимнастика. Системата на Хюберт отхвърлила втвърдената лечебна гимнастика и популярния шведски метод за физическа култура, които според него не развивали тялото хармонично и не биха подготвили неговите ученици за „моралните изисквания” на живота. По същия начин, Хюберт вярвал, че концентрирането върху съревнованието и състезателните спортове възпитава моралните ценности.
|