Free Run паркур

Ползата на тишината

Важно е да разберем, че не е прото така. Това е цел. Тази цел е да подобрим и усъвършенстваме контрола над физическите си умения. Да се движим тихо означава да се движим с абсолютна прецизност и постоянно усещане на тялото. Вие трябва да избирате колко шум да издават стъпките ви, а не произвола на съдбата. Добър пример за това е движението на котката във вашата къща - всяка степка е обмислена и преценена, приземяванията са контролирани и всякакъв ненужен звук е отстранен. Котките се движат с перфектен контрол над тялото.

Както и да искате да се движите, какъвто и път да искате да изминете, тишината трябва да е основен компонент в упражненията Ви свързани с Parkour. Всяко нещо от подготовката Ви трябва да може да бъде направена с по-малко шум, по-тихо, безшумно.. Затова докато тренирате, слушайте движенията си.

Шумното приземяване е тежко приземяване. Помислете: колкото по-лек е даден сблъсък, толкова по-малко звук издава той. Ударете някой с възглавница, а след това с тухла 4-ка и ще разберете за какво става дума. Ако искате да сте способни да тренирате и на зряла възраст, наложително е да намалите сблъсъка на вашето тяло. Ако можете да се приземите тихо, можете да сте сигурен, че сблъсъкът е незначителен.

Както е и с всичко друго - ключът е да започнете с нещо малко. Пробвайте да скочите от пейка или маса, но го направете тихо. Тук техниката и усъвършенстването ще Ви помогнат: приземете се първо на пръсите на краката си и поемете тежеста с мускулите на краката си приклякайки. Поставете ръцете си на земята пред тялото си за повече баланс. Продължавайте, докато не започнете да се приземявате без никакъв шум, точно като котките. След това пробвайте с повече прецизност. След това пробвайте с парапет.

Можем да включим тишината не само в приземяванията. Вслушайте се в стъпките си когато ходите или тичате: чувате ли шум, сякаш краката Ви се разбиват като кофи с цимент след всяка ваша стъпка? Ако е така, време е да се върнете към основните принципи и да се научите да ходите правилно. Енергията трябва да е директно напред, не нагоре или надолу - винаги мислете ефективно. Пробвайте да държите главата си на една височина когато ходите или бягате. Бъдете балансирани, не се накланяйте напред или назад. Отпуснете мускулите. Бъдете безшумни, като дебнеща котка. \"Спускайте\" се гладко, дори когато ходите. В това се крие усъвършенстването.

Неможете да бъдете тихи? Подсилете мускулите си...

Всяко движение изисква съвместна работа на много мускули. Грубо казано, колкото повече мускули можете да включите в едно движение, толкова повече сила и контрол ще има то. Изолацията е неефикасна. Научете се да мислите за тялото си като едно неразделно цяло, каквото всъщност е.

Нашата мускулатура е симетрична: свийте своят бицепс и до 20% от силата с която свивате ще бъде прехвърлена и на левият. Подобрете стискането на едната си ръка като стискате другата в същото време. Ще видите, че мускулите в цялото ви тяло са свързани на много нива и никой от тях не работи сам. Осъзнаването на този факт ще Ви помогне значително да подобрите пестенето на енергия при движение. Това води до контрол, а той - тишина.

Вгледайте се в нормален боксов удър: той не е само от ръката, нито пък рамото, което придава бързина и сила. Цял набор от мускули се заемат със задачата, от краката, през колената, бедрата, кръста и чак тогава рамото и ръката. Това се нарича мускулно вербуване (б.п. muscle recruitment), и се отнася за всички спортове и физически дейности, както и с пълна сила в Parkour.

Лошо приземяване например, е такова, при което сблъсъкът е поет само от колената и долната част на краката. Не са включени пълният набор от мускули които могат да извършат действието, което води до значителен сблъсък, който шокира гръбначният стълб и има лош ефект над цялата структура на тялото. И ще бъде шумен.

Доброто приземяване, от друга страна, се разпредели силата на сблъсъка на цялото тяло, понеже всички мускули взаимно си помагат, точно както ребрата. Такова приземяване ще бъде леко, грациозно и контролирано. И ще бъде тихо.